Спомням си в моето детство , как ни повтаряха от всички страни, че бъдещето на човечеството е свързано с мирния атом. За  това как науката е безкрайна сила и как тя и научнотехническия прогрес ще донесат голямо щастие на човечеството. Интересно е да се отбележи , че този така наречен " технооптимизъм"  господстваше не само в научнофантастичната литература, но и в прогностиката и в очакванията на хората по света. Антиутопиите сред фантастичната литература, бяха малък ексцентричен клон с единични заглавия.Човечеството опиянено очакваше, как след 1990 година ще бъде обслужвано от услужливи роботи спазващи 3-те закона на роботиката, измислени от Айзък Азимов, свеждащи се най- общо до това робота да не причинява вреда на човека. Хората очакваха  с нетърпение как след 2000-та година ще пътешестват свободно из космоса и  нашият род ще покори победоносно много нови звезди и галактики....Общо взето човечеството бе окончателно завладяно от бляна за новото и фаворизирането на бъдещето. Мотото : " Новото е по- добро от старото превзе мисълта ни....
       Сега в оръжейната индустрия масово се въвеждат роботизирани системи - смъртоносни самоходни танкове, самолети ,подводници роботи и т.н., в които няма и помен от моралните спирачки на 3-те закона на роботиката....

      Бих казъл , че камбаната предупреждаваща за опасностите сързани с необмисленото и прибързано приемане на нововъведенията за пръв път удари силно   при инцидента в Чернобил. Но този знак, че не винаги новото е прогнозируемо , контролируемо  и по- добро, не бе разбран от хората.